Вървим напред и твойто име носимв сърцата си  със жар

Вървим напред и твойто име носим
в сърцата си  със плам нестихващ.
Заветът ти делата ни ще води
и  всички компликации ще победим.

Из химн на ОУ " Душо Хаджидеков "

" Ami unikalen kusmet ", с тези гръмки слова на шльоковица една от възпитаничките на родната просветителна система разгласява в " ТикТок " фрагменти от горящото емблематично учебно заведение в Пловдив. 
Прочетете още
Няма данни дали младото момиче със свръхкреативното кодово име „.jinata.na.nikoi “. посещава учебно заведение ОУ „ Душо Хаджидеков “, само че пък са налични подробни данни за нейната заинтригуваност към личния ѝ мисловен багаж. Тази видна общественичка на новото време разполага със стотици поддръжници, които от първата искра, та чак то последното издихание на огнения скелет на покрива на постройката, доста желаят да скрият триумфалните си усмивки, само че не могат.

„ Мечтата на всеки възпитаник - да види по какъв начин учебното заведение му гори “, гласи различен коментар под видео от същия пожар. Според мен фантазията им е Васко Жабата да пее цяла вечер за тях, само че и този идеал звучи възвисено.

Докато едни потриват пръсти, че това може да им спести някой различен ден безмилостна борба за положението на мозъците им, сълзи се рониха от очите на по-възрастни хора от квартала, които гледаха по какъв начин монолитната обител на познание се разрушава под изпепеляващите камшици. Безсилни и угнетени в личните си мемоари някои редяха по какъв начин три генерации на фамилиите им са били дарени със познание там.

Аз също съм възпитаничка на въпросното школо. „ Домът си подари на светлината, пътека ни проправи към света “, са част от строфите на химна на учебното заведение, с който ние имахме достойнството постоянно да огласяваме класните стаи и двора на ОУ „ Душо Хаджидеков “ и е реалност, че  пазим този завет в „ сърцата си  със плам нестихващ “.

Този текст на Стефан Иванов е отдаден на делото на дееца, патрон и донор на учебното заведение - Душо Хаджидеков. И безусловно припомняме на младите генерации, че тази постройката можеше да е следващия частен дом, да е бутната, на нейно място да има блок или пък заведение, само че не е.  Хаджидеков се е отказал от всичките си парцели и ги е дарил за една цел – да хвърли светлина върху младото потомство, да има една свободна и просветена България.

И неприятно му се отплащаме.

 ОУ " Душо Хаджидеков " е едно от най-старите учебни заведения в Пловдив. Данните изрично сочат, че за първи път то отваря порти, с цел да посрещне своите възпитаници в далечната 1870 година. В дописка от в. “Македония “ от 13 януари 1870 година е маркирано: … “Читалището /в Пловдив/ открива учебно заведение в новата махала при църквата „ Св. Петка “. В проучването на проф. Николай Генчев „ Възрожденският Пловдив “ е посочено, че …. “Още при започване на 1870 година в гр. Пловдив е намерено пето взаимно учебно заведение в новата махала, енория на църквата „ Св. Петка “. Мястото, върху което е издигнато Новомахаленското учебно заведение, дружно с материалите и средствата за построяването и издръжката му са подарени от огромния патриот и сподвижник на Левски - Душо Хаджидеков. С други думи постройката е на 153 години, като първо в нея се е помещавало Новомахаленското учебно заведение, чийто приемник и правоприемник е школото.

Инцидентно възпламеняване при ремонтни действия в подпокривното пространство е първичната версия за експлоадирането на огъня.

Страх ме е да предвиждам, в случай че фантазиите на учениците се сбъдваха благодарение на свръхсили и вселенския шанс, какъв брой учебни заведения щяха да се трансфорат с пепел.  Изплуват в съзнанието ми запечатали се като нагорещена дамга фрагменти – по какъв начин са горени книги от Светата инквизиция, та чак до Нацистка Германия, горенето на клади, и да осъвременим загатна - горящите Тютюневи хранилища.

Немарата и непросветеността очевидно постоянно са вървели ръка за ръка с жестокостта и безразсъдството. Впрочем, както постоянно се оказваме безусловно неподготвени, както за връхлитащата стихия, по този начин и за нейните обществени измерения.

По първична информация строителна компания е подменяла или полагала битумна хидроизолационна мембрана с газова горелка. Учудващо е, че никой не е поради, че при 40-градусова температура и дървен покрив не е нужно да правиш ритуали за огън, с цел да се възпламени подобен. От друга страна пък очевидно се нуждахме от ритуали за дъжд, защото се оказа, че липсват противопожарни кранове в учебното заведение.

Въпросът за просветеността и съобразителността – от възложителите на въпросния ремонт, инженерите, през строителите, та чак то ликуващи възпитаници, наподобява е на дневен ред.

Защото потомство, което се радва на горящо учебно заведение, надали ще е потомство, което ще го съгради.

153 години познание против една хидроизолация. Не неприятна компенсация, а същинска насмешка с делото на Душо Хаджидеков. Имаме шанс, да. Че към момента имаме в завет сходни здания и че в тях се възпитават и образоват и надарени младежи.

Време е за съществени ограничения за сигурност, в случай че желаеме да опазим културното ни завещание и светлото ни бъдеще.